Толерантността – дискусията в „Какво да кажем за…“ по радио 3:16

толерантността

Толерантността или… какво означава „толераст“?

Нова, специално измислена дума, в която сме вложили цялото си презрение към късогледите, отстъпчиви европейци. Покрай нахълтването на исляма в Европа толерантността от хуманна ценност и висша добродетел срина имиджа си до синоним на малодушие, мекушавост, безпринципност и дори липса на морал. Вече не се възхищаваме така безрезервно на търпимостта към различните. Зачитането на малцинството вече не е признак на благородство. Все повече предпочитаме сигурността на мнозинството, залагаме на масовата еднаквост – тя ни се струва по-безопасна.

Докато… ние самите не се окажем различни по някакъв начин. Развод и изведнъж минаваш в графата „малцинство“ сред море от семейни приятели… смяна на местожителство и вече си сред малцинството „меко говорещи“… катастрофа, злополука и си част от онеправданото малцинство, наречено „инвалиди“… Още много неща в живота могат да ни запокитят в графата „различни“. И тогава изведнъж се сещаме за толерантността, но с обратен знак. Започваме да настояваме, че тя е важна, че е признак за цивилизованост, възмущаваме се, когато я няма.

С две думи, толерантността се оказва въпрос на гледна точка. Така ли е или не? Толерантност – кога, кой, защо и как – в поредната дискусия „Какво да кажем за…“ по радио 3:16.

Живата вода – Библейско послание от пастор Румен Матрачийски

Живата вода

Той – седи на кладенеца след изморителното пътуване.

Изпитва глад, но поради горещината повече Го измъчва жажда. Кладенецът е дълбок, а Той няма съд, който да спусне и да извади вода. Но не водата, която извира от кладенеца изпълва мислите Му. Умът е изпълнен с мисли за водата, която извира от Неговото сърце. Живата вода. Той желае да я сподели с хората от близкото село. И знае точно как ще го направи…

Тя – приближава по прашния път от селото към кладенеца.

И тогава вижда странника. Без малко да се върне обратно. Не иска да среща хора. Те са толкова жестоки. Затова излиза в горещината. Само по това време може да иде и да се разхлади на спокойствие. Без да среща изкривените усмивки, които се смеят право в очите ѝ. Толкова копнее за човещина. За любов, която да освежи сърцето ѝ. За живот, различен живот. Но все пак поне има вода…

Поезията е бунтовник! – Амир Ор в Джобен формат по радио 3:16

Амир Ор за бунта на поет

Амир Ор казва:
„Просто да бъдеш поет си е бунт. Всеки поет, дори най-незначителният, създава нова реалност. Гледате го, че седи и се взира в нищото, но той твори нова реалност. И след това я споделя с другите. Неговите творби придават достоверност на реалността, в която живеем, и извайват нашето „утре“, нови възможности. Затова режимите в миналото и дори сега винаги са наблюдавали поетите изкъсо, искали са да ги контролират какво пишат. И днес е така – какво искат властимащите? Да ходите на работа, да гледате малко сапунки, да играете на компютъра си, да гласувате на всеки четири години и да не мислите, да не чувствате. Докато писането и дори само четенето на поезия е бунт – ти мислиш и чувстваш сам“.

Амир Ор – гост на фестивала София: Поетики

Там се състоя премиерата на първата му книга на български „Езикът казва“ (художник Иво Рафаилов), превод Антония Апостолова и Роберт Леви. Но преди това, на сцената на FLUCA – австрийския културен павилион – той чете свои стихове на иврит за пловдивската публика. „Един поет с библиотечно мислене, който играе с културните пластове. Белязан да бъде поет на Словото“ – малък портрет на Амир Ор в поетичната реплика на писателя Недялко Славов.
Амир Ор - "Езикът казва"

Езикът казва

Езикът казва: Преди езика
бе език. Езикът е следи,
последвани от там.
Езикът казва: Слушай!
И се вслушваш ти: където
ехо
имаше.

Вземи мълчание и се опитай да мълчиш.
Вземи слова и се опитай да говориш;
отвъд езика рана е езикът,
светът от нея блика и изтича.
Езикът казва: Има, няма, има,
няма. Езикът казва: аз.
Езикът казва: Нека те говорим,
нека те докосваме. А ти ела, кажи,
че казал си.

Амир Ор е един от най-известните израелски поети, преведен на повече от 40 езика. Учил е философия и сравнителна религия в Еврейския университет в Йерусалим. Автор е на 11 стихосбирки на иврит, сред които „Сърце звяр”, „Пророчеството на лудия” и „Плячка” и „Криле“.
Амир Ор е носител на престижни поетични награди – Pleiades tribute „за значителен принос в световната поезия”, Fulbright – награда за писатели, наградата Bernstein и др. Той е един от основателите на Европейска асоциация на програмите по творческо писане (EACWP), на Международен кръг на поетите и на Световно движение за поезия (World Poetry Movement).

Да обичаме хората – това е теология

Елиас Соуза - директор на Библейски изследователски институт

Интервю с Елиас Бразил де Соуза

Директор на Библейски изследователски институт

 

Библейски изследователски институт е организация със сериозен принос към християнската теология. Институтът работи усърдно, за да отговори на съвременните проблеми в християнството. Отстоява принципите на Реформацията, от които най-значимият е Библията да бъде основа на нашата вяра.

Директорът на Библейски изследователски институт – д-р Елиас Бразил де Соуза даде специално интервю за българските слушатели. В него сподели интересни идеи за това какво е теологията. Разказа накратко и за това, с какво института може да бъде полезен на християните и хората, които обичат теологията.

Слушайте интервюто и разгледайте уебсайта на Библейски изследователски институт – The Biblical Research Institute (BRI).

Д-р Стоян Гръков – животът винаги има добра страна

Америка и медицината - д-р Стоян Гръков

Д-р Стоян Гръков в „Живот – Джобен формат“!

За Америка и медицината

Д-р Стоян Гръков получава покана за Америка малко след промените в България. Специализира в областта на превантивната медицина в „Лома Линда“. Оценява предимството на технологиите и образованието, където никой не може да мине между капките. Всяко обучение си поставя цели и ако те не бъдат постигнати, грешката на студента или университета се хваща и се поправя моментално. Освен това САЩ са водещи в медицинската наука и новите постижения бързо стигат до лекарската практика. Това, което го поразява в началото е, че не познава нито един лекар, който да пуши. А в болницата, в която работи, има поне 100!

За мечтата да стане лекар

За Америка и медицина може да се говори много, казва д-р Стоян Гръков. Спокоен и рационален, той е от изчезващата порода хора. Като малък иска да стане адвокат. Но в тийнеджърските години си дава сметка, че по онова време съсловието обслужва режима, а той няма да се чувства добре в тази роля. Още повече, че е израснал в семейство на адвентисти, което не е особено добра препоръка за кариерно развитие. Затова избира медицината и набляга на биологията. Вярата му създава известни неудобства. Налага се да посещава вечерна гимназия в Пловдив. Но от друга страна, казва той, това е алтернативен път, който му дава възможност да завърши образованието си и да следва в Медицинската академия.

За семейството и възпитанието на децата

В Америка д-р Стоян Гръков среща съпругата си Диана. Двамата имат две дъщери и един син. Като родители, те искат да предадат на децата си своите ценности. По този повод разказва и една много интересна история – тип домашно обучение на тема „Децата и парите“. Повече по същата тема може да чуете във семейното предаване По пантофи – в епизода Децата и парите.

Децата и парите в предаването „По пантофи“

децата и парите

Един безценен урок – за мястото и управлението на парите

Децата и парите – това е темата на поредното издание в, предаването „По пантофи“ по радио 3:16.

Красива млада дама със скъпи дрехи, бижута и маникюр, седнала в скъпо заведение води светски разговор за екзотични туристически дестинации…
Млад мъж в скъпа кола говори по скъп телефон, търси скъпо място, където да „убие“ следващите два часа…

Не, това не са сцени от безсмислени телевизионни сапунки; нито отегчени синове и дъщери на руски олигарси. Това е често срещана гледка в големите български градове – млади хора, живеещи много над възможностите си. По-точно, над възможностите на родителите си. Защото много от тях нямат сериозни и редовни източници на доходи. Ако проследите част от лъскавите луксозни возила до крайните им точки, ще бъдете изненадани – те паркират пред най-обикновени олющени панелни блокове или съборетини в покрайнините. Скъпите телефони нощуват върху кухненски маси, покрити с мушама, или върху избелели фурнировани нощни шкафчета от времето на соца. И техните „горди“ собственици безцеремонно искат пари от „дъртите“ за кафе и цигари през деня…

Това са вчерашните „мамини дечица“ – онези, на които не сме отказвали нищо; които са получавали всичко, без да работят нищо; които никога не са имали реална представа колко трудно се печелят пари. И ние се възмущаваме, сочим ги с пръст и обвиняваме, че са „готованци“, „търтеи“, „паразити“ и прочие. Удобно забравяйки, че ние, техните родители, сме пропуснали да им предадем важния урок, наречен „пари“.

Как да научим децата си да спестяват, управляват, печелят и харчат пари? Как да ги научим на важния урок да дават и да бъдат милостиви? В петък, „По пантофи“, по радио 3:16.

Модел на мислене – Каквито са мислите ти, такъв си и ти!

Християнският модел на мислене

Каквито са мислите ти, такъв си и ти!

Християнският модел на мислене е компактна амалгама от един глагол и седем прилагателни, твърди апостол Павел:

„Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте“

(Филипяни 4:8).

Християнският модел на мислене препоръчва да бъдем реалисти

Първо! Зачитай „истинното“ набляга на истинските неща от реалния живот, не на фантазмите. Разбира се, това не изключва художествената литература, киното и другите изкуства, които ползват въображението, за да стигнат до верни прозрения за живия живот. И така, бъди реалист! Вярата цени здравия разум и това е единственият начин „,да знаем, в Кого сме повярвали“. Здравомислието не е на мода, но все още върши работа в живота.

Християнският модел на мислене цени достойните неща

Второ, зачитай честното! Думата в оригиналния текст означава и нещо достойно; тя описва онова качество на живота, което предизвиква почит и уважение у другите. В светския гръцки език е била използвана за улегнали хора с изграден характер, с богат опит, с високи ценности и добродетелен живот.

Затова препоръката може да се редактира и така: Не се занимавай с глупости. Мисли солидно, без напъни за ексцентричност. И друго, някои неща са истинни, но са недостойни. По-добре е да ги игнорираш…

Християнският модел визуализира неща, които носят радост

Шесто, мисли за благодатното! Павел избира дума, свързана с идеята за нещо, което носи удоволствие на другите. Затова прави така, че доброто да съблазнява, да привлича и да се харесва на хората около теб. Но за да се получи, първо трябва да важи за теб… Опасно е да имаш само толкова религия, колкото да те направи нещастен.

Всъщност, мислите ни правят хора или ни провалят като хора. Защото „Каквито са мислите на човека, такъв е и той“. Чуйте интервюто и открийте седем практични правила на християнското мислене.

Артур Щеле за успеха и предизвикателствата пред християните

Артур Щеле

Интервю с Артур Щеле, вицепрезидент на Световната адвентна църква

Не е лесно да участваш в ръководството на адвентната църква – християнско общество от 20 милиона души, пръснати в почти всички страни по целия свят.

  • Как човек се справя с това предизвикателство?
  • Защо адвентната църква има стабилен растеж по света?
  • Кои са трудностите пред църквата, особено в развитите общества и държави?
  • Как да бъде достигнато младото поколение с добрата вест за спасението в Христос?

Отговори на тези и други въпроси ще чуете в предаването „Вярата днес“.

Ново срещу старо или ново със старо?

старите и новите

Старите и новите неща в живота и вярата?

Целият ни живот е един низ от промени между старите и новите неща. Понякога това ни въодушевява, а друг път ни ужасява. Някога плачем за старото, а понякога не искаме да си спомняме за него. Понякога се прекланяме пред новото, понякога го презираме. Нови обувки срещу стари обувки. Нов телефон срещу стар телефон. Нова любов срещу стара любов. Нова работа срещу стара работа. Ново жилище срещу старо жилище. Нова църква срещу стара църква. Нова музика срещу стара музика. Нови вести срещу стари вести… списъкът е безкраен.

В поредното издание на „Какво да кажем за…“

Дискутираме точно тази тема – доброто ново и лошото ново, доброто старо и лошото старо. По какъв критерий да ги оценяваме и как да ги отсяваме. Особено, когато става въпрос за вярата и спасението ни. Ние дискутираме, а вие преценявате – съгласни ли сте, с кого сте съгласни и какво имате да добавите по въпроса. Чуйте ни, а после ни е интересно да споделите и вие какво мислите.

Какво да кажем за… новото. По радио 3:16.

Срещата с Исус

Срещата с Исус

Срещата с Исус в предаването “Библейски послания”

Срещата с Исус… Възможно ли е? Как? Пастор Иван Попов ще ни сподели библейските прозрения по темата.

„Учудената тълпа, която се бе прилепила до Исус, не осъзнаваше, че има достъп до жизнена сила. Но когато страдащата жена протегна ръка, за да Го докосне с вярата, че ще бъде излекувана, тя почувства тази сила. Така е и с духовните неща. Няма никаква полза, ако говорим небрежно за религия или се молим, без да имаме духовен глад и жива вяра. Привидната вяра в Христос, която Го приема само за Спасител на света, никога не може да излекува душата. Спасителната вяра не е само интелектуално съгласяване с истината. Всеки, който чака да получи пълно познание, преди да заживее във вяра, не може да получи благословение от Бога. Не е достатъчно да вярваме нещо ЗА Христос; ние трябва да вярваме В Него. Единствената вяра, която ще ни помогне, е вярата, приемаща Го за личен Спасител; вярата, която взима Неговите заслуги и ги прави свои. За мнозина вярата е само мнение. Спасителната вяра е акт, чрез който хората, приемащи Христос, влизат в заветни отношения с Бога. Истинската вяра е живот. Живата вяра означава увеличаване на силата и доверието, чрез което душата става всепобеждаваща.“
(Е. Г. Уайт, „Копнежът на вековете“)