Молитвата и Божията воля – от поредицата “Как да познаем Божията воля”

Как да разберем Божията воля за нас?

Морис Венден събира в един практичен пакет осем стъпки. Но молитвата е тази, която винаги можем да приложим при всички обстоятелства. Исус казва да искаме помощ за днешния ден и да оставяме утрешния ден в Божиите ръце. Той не ни показва всичко наведнъж. Вероятно ако видим цялата картина, няма да можем да овладеем всички емоции. Неговият план е да ни води ден след ден. В Планинската проповед Исус дава здравословна препоръка за стресираното ежедневие: „Не се безпокойте за утре”. Вярно е, че някои решения трябва да бъдат взети предварително. Затова Бог ни предлага помощта Си всеки път, когато е необходимо.

молитвата и Божията воля

Молитвата не е предназначена само за важните неща

Животът ни не е „парцелиран” на части, където ние вършим маловажните неща, а Бог прави всичко значимо. На практика, няма нищо прекалено незначително и нищо прекалено съществено, за което не можем да Го помолим. Той е Бог, за Когото няма невъзможни неща. Поддържа Вселената с всичките й светове, звезди и галактики. Той е също и Бог, Който се грижи за тревата на полето и за храната на врабчето. Знае дори броя на космите на главите ни. Колко повече се интересува от това, което се случва вътре в тези глави!

Молитвата – разговор с Единствения, Който е готов винаги да ни слуша

Когато разказваме на приятелите си за решенията, пред които сме изправени, обикновено говорим и за най-малките подробности. Независимо дали става въпрос за смяна на професията или преместване в друг град, или дори за купуване на нова маса за кухнята, ние се впускаме в големи детайли. Обсъждаме всичко „за” и „против”. Обясняваме защо се спираме на дадена възможност, а не на друга. Не бива да забравяме, че като приятели на Бога имаме привилегията да разискваме с Него всички подробности и детайли.

Пет принципа на щастливия брак

Или как да живеем дълго и щастливо заедно

Разбира се, принципите могат да бъдат десет или двайсет, или два – зависи как решите да ги формулирате. Но пет е хубава цифра – помнят се лесно и обобщават най-важното. Извлечени са от резултатите на изследване, проведено от проф. Карл Пилемер, който казва: „Вместо да се фокусирам върху малък брой истории, моята цел беше да се възползвам от мъдростта на множеството, събирайки съвети за любовта и връзките от широка и разнородна група семейни хора с дългогодишен семеен стаж. Това е научно надежден и достоверен начин.“

щастливия брак

Пет принципа на щастливия брак

Ще ги чуете в предаването „По пантофи“ на радио 3:16, но още сега обърнете внимание на един от тях – „Изберете някой като себе си“. Това е дълбока мъдрост, с която често не се съобразяваме, просто защото не си оставяме достатъчно време да преценим дали другият е „като нас“. Само че това е изключително, съдбоносно, фатално важно! И изобщо не става въпрос да бъдете с еднакви вкусове за музика, книги или кино; да обичате една и съща храна или да имате общо хоби. Това е сходство на повърхността, което може да го има, може и да го няма. Важно е сходството „под повърхността“ – споделяне на обща ценностна система, възгледи за света, религия, идеи. Именно там разминаванията са фатални.

Пет принципа на щастливия брак,
„По пантофи“,
радио 3:16.

Битие, 3 глава – маркетинг и реклама в рая

Битие - маркетинг в рая
Иван Мирчев Николов служи като пастор в продължение на 25 години. Изучавал е киносценарий в Ню Бояна. Завършил сертифицирано обучение за коуч към ICF (Международната коуч федерация).

 

Битие разбива митовете

Злото е тук!
Раят е твърде „на изток“!
И единственото сигурно нещо е смъртта, като изключим данъците! (Както се шегува Уди Алън.)

Библията ни казва защо сме се озовали в такъв проклет свят! Тя разказва една голяма история, която започва със Сътворението, грехопадението и матрицата на греха до Потопа. Първите 11 глави на книгата Битие са различни от всички останали. Те ни отвеждат в праисторията – време, за което историята няма никакви други източници. Мистерията е разбулена и ни води към… друга мистерия.

Битие 3:1-24 обяснява света, в който живеем. Адам и Ева в прекрасния Едем избират свой път на развитие, вместо Божия проект. И до днес се чудим как съвършени хора в идеален свят не успяват да видят кое е доброто за тях! Но не бива да очакваме, че тази история предоставя прости отговори на сложни въпроси. Тя не е древен комикс, нито приказка за отдавна отминали времена.
Напротив! Богословите твърдят, че библейският наратив е разбивач на митове. Но за да видим сърцевината на идеите, които предава, трябва да го четем през очите на древните.

Началото на всички световни беди

Всичко проблеми започват на сладки приказки между жената и змията. Змията е мъдра, вероятно красива (нима Бог може да прави грозни неща?) и дори говори. Това обаче не е древна версия на д-р Дулитъл. Ние се питаме как едно животно може да говори? Имала ли е змията крила? И дали е била медиум? Но авторът не е сметнал за нужно да се занимава с подобни въпроси. За древните змията е символ на злото. За евреите тя е просто част от полските зверове, които Бог е създал. Лудостта е в това, че нещо, което е създадено “добро”, започва да действа като провокатор. Това е богословието на злото – то е неочаквано, забулено и изглежда добронамерено, красиво, разумно и мистериозно.

Рекламите идват от рая

Змията действа като маркетолог. Тя пали жената с идеята, че с нейния Адам имат шанс от простосмъртни да станат богове! High level! Продуктът, който ще им помогне да подобрят естеството си, е наличен! Той се намира в центъра на собствената им градина. И така, Адам и Ева купуват идеята на змията. Но както става с повечето прехвалени стоки, не практика не се получава това, което рекламата обещава.

Промоцията на “забранения плод” – фалшива реклама

Очевидно грехът не е нещо незначително – някаква история за „липсващата ябълка”. В същността си това е разрив на взаимоотношенията. Накрая Бог раздава проклятия на килограм! Адам и Ева не му оставят друг цивилизован избор да ограничи злото. А ние, без изобщо да сме били там, им сърбаме попарата. Голямо чудо! – да познават доброто и злото. Колко щеше да е хубаво, ако се бяха примирили само с доброто!

Р.S. Тази история е дълбока вода. Тя не ни дава всички отговори. Не забравяйте, че само глупакът има потенциал да ги намери. И все пак “Бог е любов”. А любовта покрива множество въпроси. В крайна сметка всичко между човека и Бога е въпрос на доверие, нали?

Диабет тип 2 – какво, кога и по колко пъти на ден да ядем?

Диабет тип 2 – какво, кога и по колко пъти на ден да ядем?

  • двукратното хранене има предимство пред формулата „често по малко“
  • изтеглете вечерята в по-ранен час или се откажете от нея
  • изберете пълнозърнест хляб, вместо бял
  • заменете бялата захар с плодове
  • не се предоверявайте на диетичните напитки

диабет

Диабет тип 2 е метаболитно заболяване

То се подмладява като възраст и се разширява като територия. Освен генетичната предразположеност има и други рискови фактори за появата на болестта. Най-добре е те да се разглеждат в комплект. И все пак храненето оглавява челната тройка. Както се казва, диетата е първа сред равни. Останалите две – са обездвижването и наднорменото тегло. Но диагнозата диабет тип 2 вече не е присъда.

Често по малко или само двукратно?
„Не е важно какво ядеш, но колко, кога и по колко пъти на ден – казва д-р Стоян Гръков. –
В миналото диабетиците са лекувани с инсулин, което може да доведе до хипогликемия. Но съвременните инсулини са по-различни. Те са дълготрайни и бързодействащи, Обикновено се приемат по веднъж на ден. Така че този аргумент за нуждата от често похапване е обезсилен.“ Чешко изследване показва, че диабетът се повлиява положително при хората, които се хранят само по 2 пъти на ден, сравнение с тези, които хапват често по малко – общо 6 пъти. И все пак, този въпрос не е проучен достатъчно. Ако не сте на инсулин, проверете лично как ще се почувствате по-добре.

Диабет тип 2 и един разтоварващ ден

Един период от 12-часово гладуване влияе положително на инсулиновата резистентност. Затова препоръката на специалистите е вечерята да се елиминира или да се изтегли в по-ранен час.

Диабет тип 2: Какво да ядем?

„Никой не обича да му казват какво да яде.
Но можем да се доверим на един основен принцип, който се налага при почти всички епидемиологични изследвания и клинични опити: Повече плодове, зеленчуци и зърнени храни!

Как стои въпросът с хляба?

Българите сме пословични с консумирането на големи количества хляб. Повечето от нас, ако не прибавят към основното и няколко филии, имат чувството, че не са се наяли. От друга страна, хлябът е набеден за голям враг на здравето. Д-р Гръков не съветва да го изхвърлим от менюто си: „Хлябът е хубаво нещо. Въпросът е какъв вид хляб избираме? Белият не се препоръчва – има твърде много калории, малко ценни вещества и почти няма фибри, които играят много важна роля за метаболизма. Вторият въпрос е в количеството. Принципът за добрите неща е: да се консумират умерено!“

Позволена ли е захарта?

Бялата трапезна кристална захар не е най-доброто дори за здрави хора. Но ако обичате сладко, това не означава, че не бива да консумирате плодове. Дори сушените. От друга страна, изкуствените подсладители може да не толкова безвредни, за колкото ги мислим.

Възпитанието на баба и дядо? – дискусия в “Какво да кажем за…”

Българските баба и дядо са легенда. Всеки българин между 20 и 50 години къта в сърцето си поне един идиличен спомен за „баба и дядо на село“. Ваканциите при тях са най-красивото и затрогващо нещо, което си спомнят емигрантите, когато ги притисне носталгията.

възпитанието

Възпитанието на баба и дядо?

Днес легендарните български баба и дядо сякаш добавиха нов пръстен към ореола си – те са фактическите „мама и татко“ на цяло едно поколение българчета, чиито родители изкарват парите си в чужбина – децата на гурбетчиите.

Влезте в който искате български клас ученици – в центъра на София или в някое харманлийско село – и на почти половината (ако не и повече) от децата на родителските срещи ще видите баба или дядо.

Добре ли е това или не? Къде е истинското място на баба и дядо в живота на едно дете? Опасно ли е те да са реалните „мама и татко“? Дали западният модел – на професионалните бавачки – не е по-правилният? Ето, около такива въпроси се върти този път дискусията в „Какво да кажем за…“ по радио 3:16.

Какво да кажем за… възпитанието на баба и дядо?

Свещената библиотека – поредица „Книгата с книгите“ 2 част

Библията не е една книга, а библиотека от книги.

  • Какви книги съдържа и какъв е техният жанр?
  • На какви езици е писана Библията?
  • Какво представлява разделението Стар и Нов завет?

Вярваме, че Авторът на Библията е Бог.

  • Но как Бог е написал Библията на практика?
  • Как се разбира, на кои книги Бог е автор и на кои не?
  • Какво представлява понятието Библейски канон и как се е стигнало до него?

Библията е универсална книга, която съдържа вест за всяко поколение във всички векове. Каква е основната вест на Библията? И какво значение има това за нашия живот?

библиотека

Поредицата „Книгата с книгите“ накратко ще опише Библията. В поредицата ще разглеждаме какво е съдържанието
и посланието на библейските книги, защо са били написани и какво е тяхното значение за нас днес. Теологът д-р Емил Гаджалов ще ни помогне да направим един кратък преглед на тази мини-библиотека, наречена Библия.

Д-р Емил Гаджалов е Директор на Теологичния колеж „Стефан Константинов“. Завършил е теология в Колонж, Франция. Има магистърска степен по теология от Софийския Университет, а през 2016 година защити докторската си степен там върху старозаветната книга Еклесиаст.

Пред лицето на смъртта – библейско послание от п-р Петър Кузев

Пред лицето на смъртта

Смъртта

Това е плашеща тема, неприятна за всички. Много често тя е неочакван гост в нечий дом. Мнозина не обичат да говорят по тази тема. Може би фактът, че хората избягват темата означава, че тя е противоестествена. Ние дори се отвращаваме от нея. И със сигурност така трябва да бъде.

Но Библията говори за тази тема по начин, който дава надежда.

  • Каква е тази надежда?
  • Как да разглеждаме смъртта, когато загубим близки и приятели?
  • Какво да кажем и за погребалните обичаи?
  • Доколко те са необходими?
  • Какво ни казва Библията по тези въпроси?

Пастор Петър Кузев ще представи отговорите на Библията за смъртта в библейското си послание и в кратката дискусия след него.

Приятелските съвети и Божията воля

Приятелските съвети са оригиналният принос на Морис Венден към списъка на Мюлър от седем стъпки при разпознаването на Божията воля. Неговата идея не е случайно хрумване, тя намира подкрепата на Библията: „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите” (Псалом 1:1). Предупредени сме да не се съветваме с „нечестивите“ – хора без морал и вяра. А Притчи 11:14 говори за съвета на благочестивите: „Където няма мъдро ръководство, народът пропада, а в многото съветници има безопасност”. С други думи, има добри и лоши съветници. Обикновено това е основният проблем, когато става въпрос за полезни напътствия.

приятелските съвети

Приятелските съвети – търсете ги в семейството

Моисей дължи много на приятелските съвети на своя тъст. Когато го посещава в пустинята, Йотор вижда как той урежда спорове от ранни зори до късна вечер. И проявява загриженост. Осъзнава, че Моисей няма сила, за да се справя сам с всички тези хора. Затова му предлага мъдър съвет. Подсказва му да направи реорганизация. Моисей приема този съвет като от Бога. Това води до големи облекчения в работата му. Безспорно, от първите места, където трябва да потърсим благочестив съвет, е семейството! Едно семейство би било наистина нещастно, ако в него има фанатик, който вярва, че Бог ръководи единствено него, но не и останалите членове.

Приятелските съвети не са всичко

Приятелските съвети не бива да са единствен ориентир спрямо Божията воля. Членовете на семейството или близките приятели могат да бъдат едно от средствата, чрез които Бог ни говори (макар че не е задължително да е така). Но дори да предположим, че близките в семейството ни и църковните членове са искрени Божи последователи и общуват с Него, Бог може да реши да затвори очите им временно за вестите, които ни изпраща, за да се научим да разпознаваме Неговия глас и да не разчитаме на други да мислят, да се молят и да изучават Библията вместо нас.

Първото дете – Дария, очакван дар

първото дете

Всяко желано дете е отговор на молитва.

С пълна сила това важи за Дария – тя е истински дар за своите родители и близки.

„Когато дълго чакаш дете – казва Лили, – не можеш да повярваш в чудото. Дори когато вече бях с голям корем, докато Дария не се появи на бял свят, живеех сякаш във филм“. Бабата, Ани, има някакво предчувствие, което внася спокойствие в тревожното очакване на младата двойка: „Знаех, че тя ще има дете. Просто го знаех. Очаквах го…“

Вълнението е голямо. Лили се готви като за най-важния изпит. Преглежда много книги и избира най-дебелата: „Майчинството до първата година на детето“. Но в живота не се живее по книга. „Когато Дария се появи, не си спомнях нищо. Бях абсолютно неподготвена, макар да бях изчела над хиляда страница какво е да имаш дете“.

„Най-важното е да си спокоен и креативен.“

Лили не е от майките хеликоптери: „Оставям Дария сама да изучава ситуацията. И когато се изнерви, сядам и й обяснявам по-детски. Най-важното е да си спокоен и креативен. Аз съм по-темпераментна, но когато родих, Бог ми даде спокойствие. Разбирам майките, които са на ръба, но за мен подобни моменти са рядкост“.

Хубаво е когато близките внасят баланс в тревожния свят на младата майка. Ани от самото начало е до своето момиче. Лили споделя: „Кърменето беше проблемно. Ако не беше майка ми, щях да се откажа. Но съм благодарна, че тя ме подкрепяше. Това беше много полезно и за малката“.

Наистина бабите са безценни при появата на малкия човек. Ани е практична и по този въпрос: „Най-малкото не ти е за първи път. Все пак знаеш повече отколкото си бил запознат, когато си бил на 20 и си имал дете“.

Стигаме и до темата за духовното развитие като част от благополучието на детето. Макар и на годинка и нещо Дария посещава църква. Контактна е и си прекарва весело. Ани е доволна, че родителите на Дария подхождат с доверие към „духовната програма“ на своята дъщеря: „Оценявам, че те го позволяват“.

Най-милата и благословена страна на живота – появата на едно дете… И за нашия екип беше много приятно да бъдем част от техния свят. Но трябва вече да прекъснем, че Дария се умори от женски приказки. Не пропускайте това интервю с този толкова човешки момент, когато идва първото дете!

Послушанието не е въпрос на „късмет“

Послушанието – „Блазе ви, такова добро и послушно дете имате! Моето е ужас! Прави ни луди. Откъде се взе такова, не знам. Аз като малка съм била много кротка. Сигурно прилича на баща си.“

Чували ли сте подобни думи? А изричали ли сте ги?

непослушни

 

Послушанието не е въпрос на „късмет“

Наистина ли добрите и послушни деца са като билет от лотарията – каквото ти се падне? Защо едни деца се тръшкат и правят сцени по супермаркетите, а други се возят най-спокойно в количките? Защо като кажете „не“, едни го приемат спокойно и не възразяват, а други се държат така, сякаш сте ги затворили в севернокорейски концлагер?

Голямата грешка на родителите

Независимо дали сте привърженици на „по-мекото“ или „по-твърдото“ възпитание, няма да получите добри резултати, ако не сте последователни. Няма как детето ви да разбере, че „не“ означава „не“, а не отложено „да“, ако вие наистина го превръщате в „да“ след съответната доза тръшкане и рев. И особено, ако търпите то да се държи непочтително с вас, да ви отговаря, крещи и удря. И да отстъпвате.

И нещо още по-важно – „непослушното“ дете е уплашено дете – уплашено, че е последна инстанция в този свят. Усеща, че не може да се справи с всичко, а няма към кого да се обърне. Как да се обърне към хора, които са очевидно по-слаби от него? Които то манипулира и командва както си иска? В критичен момент човек инстинктивно търси по-силен от себе си. Най-добре е това да са мама и татко.